Разбирам те. Едно време знаех и го мислех, и го усещах. И знаех, че няма вариант да не го разбирам. Обаче някак си, докато в последните 10 години нямаше момент, в който да не знам, сега.

Не разбирам как стана, но сега и това го разбирам. Сега ми се струва като преди. И разбирам, че това трябва, би трябвало да има и положителна страна. Днес обаче виждам само провала и загубата на време. 

Това ме кара да си мисля, че те разбирам. 

Мисля,че те познавам. Като бях дете ми беше толкова тъжно, че няма как да познавам всички хора на планетата. И толкова ме травмира това прозрение,че спрях да се опитвам да опознавам дори хората, които се появяват в живота ми. 

Опознаването за мен беше да предполагам кой си и в момента, в който покажеш нещо различно - бягах от реалността. 

Как мога да твърдя,че те обичам. 

Разбирам те. И аз бих се отказала от това. Аз не искам това. А ти сигурно си като мен и си мислиш, че отношението, което искаме да получаваме и универсално. Или не универсално,по скоро точно като моето. 

Разбирам,че не искаш проблеми. Проблеми малко тежко казано. Че не искаш усилия. А аз съм си усилие. Спомням си като ми каза, че ми позволяваш да гледам онова предаване, което хич не беше градивно. Искаше да гледам полезни неща. И това си беше усилие, ти искаше да съм ти по модела, готова. 

Разбирам, че тези твърдения са въпроси. Общо взето един въпрос. 

Защо?

Защо въпреки всичките усилия не си струваше и не остана. 

Разбирам, че нищо от това не е важно. И че нищо не разбирам. И че отговора на тоя въпрос е прост. И не е лош. И че няма нищо общо с мен или с теб. И трябва да се приеме. 

Всичко което ти казах беше "Ти си страхоте". Всичко преди това не ти казах, защото си мислех,че си като мен, защото си мислех,че те познавам, без да те познавам. 

----------

Аз те разбирам. Разбирам, че възрастта ми те притеснява. Знам, че можеш да имаш всеки. 

Наистина ли усещаш тази разлика?

Разбирам, че не съм това, за което си мечтаеш, но се старая. Мога да ти дам всичко, което имам. Искам да ти дам. Искам да те правя щастлива, да виждам усмивката ти. 

Искам да си в безопастност с мен. Онази вечер, когато се отпусна в ръцете ми и заспа ми показа какво искам. 

Но не разбирам, защо не ме приемаш. Не разбирам как вземаш и не даваш. Защо?

Всичко което ти казах, беше